tag:blogger.com,1999:blog-7593381448153091352024-03-19T02:04:28.457-07:00МОРЕТО В МЕНморето в менhttp://www.blogger.com/profile/15229797436196512544noreply@blogger.comBlogger7125tag:blogger.com,1999:blog-759338144815309135.post-10135848824186441822011-03-07T08:32:00.000-08:002011-03-07T08:48:50.084-08:00Моля за внимание, говори на Мечо Пух дрешката!<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvZw_uGpgJ7CJsxXLK7R6x2sWFkuZ5J9hdVZ5umeysh4IUP9TutPCAD01yTjGwkKLPzUYoApk3ubjkRNA_ehYu5MhiDmui2aSqrvH-Z2ih2A2MfrTyugdtuaEg0Ru2zHpZpiKFrXu4to4/s1600/winnie_the_pooh_5.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 320px; height: 240px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvZw_uGpgJ7CJsxXLK7R6x2sWFkuZ5J9hdVZ5umeysh4IUP9TutPCAD01yTjGwkKLPzUYoApk3ubjkRNA_ehYu5MhiDmui2aSqrvH-Z2ih2A2MfrTyugdtuaEg0Ru2zHpZpiKFrXu4to4/s320/winnie_the_pooh_5.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5581380755135191810" /></a><em>Нека насочим вниманието си към Мечо Пух или по-точно към неговата блузка. Какво би ни казала тя, ако можеше да говори, нека попитаме самата нея.</em><p><em>-Какво да ви кажа, не е леко положението...То, вярно, Мечо Пух е пич, ама с неговите тия максими, луда ме направи! Колкото повече, толкова повече, та колкото повече, толкова повече...То от повече, повече, накрая нищо няма да остане от мен! Каква бях фина и мъничка като ме взе, какъв парашут съм станала сега!<br /></em></p><p><em>Това, което правя по цял ден, е да се моля да не се "спраскам" след поредното бурканче мед, което Мечо е решил да погълне. Няма спирка тая плюшка! Ама така де, има си и хубави страни да съм на Мечо Пух блузката. Всеки ден ме разхожда из гората, гоним си пеперудки, лафим си с другите животни, абе забавно си е. А пък и Мечо-голяма шушумига е значи-да го е страх от шума на вятъра..абе забава голяма.<br /></em></p><p><em>Колкото и "напрегнато" да е положението понякога, друго си е да си на Мечо Пух блузката. 8-)<br /></em></p>морето в менhttp://www.blogger.com/profile/15229797436196512544noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-759338144815309135.post-17505900113112869022011-03-07T07:31:00.000-08:002011-03-07T08:08:55.836-08:00Що е свобода?<div align="justify"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjOzgOd7JAseEMdX46LsjQJDPjXo9_jPAhJ8SVcxhxKV1vcNwbrSarnVxU1LdzEGOvdv17cuVcLw4lFqATjcIehSjeOqa5BZ5vf3YZoJuqvDVI5I8oscPA0wszmxIFKPTCK9VFWAtxswgM/s1600/freedom.jpg"><img style="float:right; margin:0 0 10px 10px;cursor:pointer; cursor:hand;width: 166px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjOzgOd7JAseEMdX46LsjQJDPjXo9_jPAhJ8SVcxhxKV1vcNwbrSarnVxU1LdzEGOvdv17cuVcLw4lFqATjcIehSjeOqa5BZ5vf3YZoJuqvDVI5I8oscPA0wszmxIFKPTCK9VFWAtxswgM/s200/freedom.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5581370519079465602" /></a><em><span style="font-size:100%;">Свободата е безграничност. Колкото внушителна е самата дума по себе си със значението, което носи, толкова внушителни като разнообразие и обхват са и аспектите й.</span></em><em><span style="font-size:100%;"> </span></em></div><p class="MsoNormal" style="text-align:justify"><em><span style="font-size:100%;"> Да си свободен буквално означава да имаш право на избор, да преценяваш сам за себе си кое е добре и кое-не, да можеш когато искаш да направиш нещо, просто да го направиш. В един идеален свят свободата със сигурност би била факт, но в реалния такъв много рядко може да се</span></em><span style="mso-spacerun:yes"><em><span style="font-size:100%;"> </span></em></span><em><span style="font-size:100%;">срещне човек, който искрено да каже, че се чувства свободен. Реалността е такава-винаги има нещо, което стои между теб и пълното щастие, а какво по-голямо щастие от това да си свободен?</span></em></p><em><span style="font-size:100%;"> </span></em><p class="MsoNormal" style="text-align:justify"><em><span style="font-size:100%;">Със свободата светът добива нови измерения. Няма ги вече задължително присъстващите окови, които секват всяко твое действие или желание. Всичко е толкова различно, толкова по-хубаво когато живота ти с всяко едно решение, което трябва да вземеш и всяка стъпка, която искаш да извървиш, зависят само и единствено от теб...Тя, свободата, ти дава усещане за спокойствие и безметежност, позволява ти да се отпуснеш и наблюдавайки, да осъзнаваш пълноценността на съществуването си. Това си мисли човек, който никога не се е насладил на удоволствието да бъде свободен. Може би е прав, а може би не. И това ще си остане една загадка, защото няма свидетел (или поне аз не съм чувала за такъв), човек, който да е изпитал истинската, безгранична свобода.</span></em></p><em><span style="font-size:100%;"> </span></em><p class="MsoNormal" style="text-align:justify"><em><span style="font-size:100%;">Защо така упорито твърдя, че истинската и пълноценно изживяната свобода липсва в живота на хората?</span></em></p><em><span style="font-size:100%;"> </span></em><p class="MsoNormal" style="text-align:justify"><em><span style="font-size:100%;">Отговорът е много прост. В днешно време човек бива притискан от какви ли не външни фактори, които всячески го оставят в безизборност и го задължават да прави неща против волята си. Дали ще вземем за пример дете, чиито родители, в стремежа си да възпитат добре, отнемат с правото му на глас и частица от щастието му, или дори самите родители, които от своя страна са командвани от шефовете си на длъжност, която може би не са имали и свободата да избират, случаите са сходни. Става въпрос за изгубване на чара, тръпката от живота, която ни кара да продължаваме напред с усмивка. Точно поради тази загуба човек още със ставането си от леглото започва да върши всичко с нежелание, може да не са му дали свободата да реши дали ИСКА да го върши, но той пък не е длъжен да прави това с усмивка на уста...</span></em></p><em><span style="font-size:100%;"> </span></em><p class="MsoNormal" style="text-align:justify"><em><span style="font-size:100%;">Колкото хора, толколва и свободи. Всеки може да разбира и осъзнава това чувство по различен начин. Ако за едни дадено нещо е равносилно на свобода, то за други може да бъде затвор, но във всички случаи един от законите на Мърфи: “Батериите на фенерчето никога не се изхабяват през деня“, е валиден. Дори на някой да му харесва да живее в затвор, непременно ще се намери друг някой, който да го ограничи в желанието му и в правото му на свободен избор.</span></em></p><em><span style="font-size:100%;"> </span></em><p class="MsoNormal" style="text-align:justify"><em><span style="font-size:100%;">Свободата в днешно време е не характеристика на начин на живот, а блян, до който всеки тайничко иска да се докосне, стремеж не към робуване на живота, а към неговото пълноценно изживяване.</span></em></p>морето в менhttp://www.blogger.com/profile/15229797436196512544noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-759338144815309135.post-47357544310156042542011-02-05T00:26:00.000-08:002011-02-05T00:37:46.452-08:00Хиперреалност ли е Фейсбук?<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9diYLYJ4K0YfljKxhl0cR3PIjdqOo2CidK4Tdf0_vXFoMbRXfERCUjHjfjj2sR72UeSVlgyy9aqUW59VzqnfJCVfX5h54NYxVWYnOmMpDNFwMy59T4_NVERPHK3QvJZgHBp6_xc3dWN4/s1600/498122926_443eaf90ed.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 400px; height: 300px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9diYLYJ4K0YfljKxhl0cR3PIjdqOo2CidK4Tdf0_vXFoMbRXfERCUjHjfjj2sR72UeSVlgyy9aqUW59VzqnfJCVfX5h54NYxVWYnOmMpDNFwMy59T4_NVERPHK3QvJZgHBp6_xc3dWN4/s400/498122926_443eaf90ed.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5570120027296750994" /></a><br /><p class="MsoNormal" align="center" style="text-align:center"><span lang="BG" style="mso-ansi-language:BG;font-size:14.0pt;"><o:p> </o:p></span></p> <p class="MsoNormal" style="text-align:justify;text-indent:36.0pt"><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">Фейсбук-реалност или ил</span></em><em><span style="color:#ffffff;">ю</span></em><em><span style="color:#ffffff;">зия, симулация на нещо, което никога не е съществувало?</span></em></span></p><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;"> </span></em></span><p class="MsoNormal" style="text-align:justify;text-indent:36.0pt"><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">За повечето хора, към този момент, Фейсбук е не само нещо реално съществуващо, а сайт, с който те се събуждат и заспиват, в който отбелязват и споделят всичко, което им се случва. С две думи-целият им живот върви паралелно с тази социална мрежа, която непрестанно се опитва да изтрие всяка останала следа от истинното и реално доловимото.</span></em></span></p><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;"> </span></em></span><p class="MsoNormal" style="text-align:justify;text-indent:36.0pt"><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">Да,</span></em></span><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;"> </span></em></span><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">според буквалното значение на думата „реалност“(всичко, което съществува), Фейсбук също спада към тази категория. Но не е ли тази социална мрежа по-скоро идеалната реалност, тази, която ние сами си изграждаме с желанието за една по-добра такава?</span></em></span></p><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;"> </span></em></span><p class="MsoNormal" style="text-align:justify;text-indent:36.0pt"><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">Точно тази теза защитава френският социолог Жан Бодрияр. Той смята, че много често човек търси щастие именно чрез симулация и имитация на реалността, а не чрез досегът със самата нея. Бодияр нарича това явление „хиперреалност“ и го определя като симулация на нещо, което никога не е съществувало в действителност. Според него тази хиперреалност заменя реалния обект, и се превръща видимо в по-реален от самия него, точно както Фейсбук заменя реалния живот и общуване.</span></em></span></p><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;"> </span></em></span><p class="MsoNormal" style="text-align:justify;text-indent:36.0pt"><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">Съвременното човечество с напредналите технологии и хилядите начини на общуване, започва да напуска реалността. Вече човек предпочита да напише на най-добрия си приятел, че го обича на стената му във Фейсбук, вместо да го види и да му го каже лично. По лесно е така, разбира се, но това е едно „анти-общуване“, такова, което не само не помага при комуникацията между хората, но и й пречи. Така човек все повече се вглабява в собствения си измислен и толкова прекрасен свят, където всичко е така лесно и безгрижно, и все повече се отдалечава от онзи не-идеален, но пък-Истинският.</span></em></span></p><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;"> </span></em></span><p class="MsoNormal" style="text-align:justify;text-indent:36.0pt"><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">И в крайна сметка:“Абе за к</span></em></span><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">’</span></em></span><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">во ми е реален свят, кат</span></em></span><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">’</span></em></span><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;"> си имам </span></em></span><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">Facebook world?!...</span></em></span><span style="font-size:100%;"><em><span style="color:#ffffff;">“</span></em></span></p><span style="font-size:100%;"> </span><p class="MsoNormal" style="text-align:justify"><em><span style=" mso-bidi-font-weight:bold;font-style:normalfont-size:16.0pt;color:black;"><o:p><span style="font-size:100%;"> </span></o:p></span></em></p>морето в менhttp://www.blogger.com/profile/15229797436196512544noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-759338144815309135.post-52897519545708018832011-02-02T04:54:00.000-08:002011-02-05T00:39:01.949-08:00“Всичко, което можеш да си представиш, е истинско” Пабло Пикасо<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgzkayHR1SZ92hXcrs305Vm8HfoqPU89UVskYLqf6NC3H7E1T1wdkaOX9TUPMQREts6LKUhVX23oRbSgNqtstA9mHF3llELtp6VnWcHOg13iZ3fh7JpN7kqfFMfzrai9-L2xEA5yW7uHFQ/s1600/imagination_by_archann.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 400px; height: 286px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgzkayHR1SZ92hXcrs305Vm8HfoqPU89UVskYLqf6NC3H7E1T1wdkaOX9TUPMQREts6LKUhVX23oRbSgNqtstA9mHF3llELtp6VnWcHOg13iZ3fh7JpN7kqfFMfzrai9-L2xEA5yW7uHFQ/s400/imagination_by_archann.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5570118287686159170" /></a><br /><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Представите са</em><span style=""><em> </em></span><em>всеобхватни, разноцветни, безгранични. Те са триумф на сетивата, който кара ума да се чувства господар на света, но най-вече отражение на личния ни свят, на онази малка планета, на която живее всеки един от нас. </em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Човек може да си представи какво ли не. Точно в това се крие магията на въображението-затваряш очи и поне за миг ти се струва, че всичко е такова, каквото на теб би ти се искало. Но представите практически са нещо нереално, те същестуват само в съзнанието на хората. Как е възможно тогава, всичко, за което фантазираме, всяка налудничава идея или желание, които се въртят в главите ни, да бъдат истина? Отговорът на този въпрос се крие в самото значение на думата “истинско”.</em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Най-разпространеният смисъл на тази дума, този за който, чувайки я, всеки би се сетил, е “нещо реално съществуващо”. </em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>На пръв поглед истината се крие в материята, само в това, което можеш да докоснеш и видиш с очите си, но всъщност тази дума има много по-дълбок и плътен смисъл. Освен нещо, което го има, истинното е скъпото, сакралното, значимото. То е това, в което всеки за себе си вярва. Това е твоята или неговата истина. Няма значение дали съществува, или не за другите, то е нещо уникално за самия теб. Ти го чувстваш, усещаш го, няма начин да не съществува, независимо от</em><span style=""><em> </em></span><em>това, че останалите не го виждат.</em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Изключително ярък пример за това е една от сериите на “Анатомията на Грей”. Сигурно бихте казали, че е неуместно да сравнявам реалността с “някакъв си сериал”, но това всъщност е най-подходящият пример, който бих могла да дам, защото този филм, както и много други разглеждат същите проблеми, които ни вълнуват и в истинския живот.</em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Във въпросната серия лекарите имат пациентка с тумор на мозъка. Налага се спешна операция, но тя очаква приятелят ù</em><span style=""><em> </em></span><em>да пристигне в болницата и отказва да се оперира без него. Животът ù е на път да си отиде, но тя не иска да предприема такава важна стъпка без своята любов. Чакат часове наред, но той не се появява. Тя разказва за тяхното запознанство, за всички онези невероятни мигове, прекарани с него...докато в един момент не ù съобщават, че всичко това е една лъжа, “подла шега” на нейното въображение, следствие от болестта ù.</em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Да, може би мъжът не съществува, не е истински, но онова, което тя е почувствала, изживявайки тази своя въображаема любов, това никой не може да ù отнеме. Тя усеща щастието, значи го има, и това е истината за нея.</em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Тук възниква въпросът: ”Защо трябва да се самозаблуждаваме, защо изобщо съзнанието ни трябва да сътворява картини, които винаги сме желали да видим, ситуации, в които мечтаем да участваме, и в следващия момент да ни ги отнеме, без дори действително да сме се докоснали до тях?” </em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Нещата, които си представяме, това е всичко онова, от което се нуждаем и което, по една или друга причина, ни липсва в реалния живот. </em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Въображението е може би не единственият, но най-лесният начин да заличим тази липса, или по-скоро да си внушим, че сме я заличили. Каква празнота може да запълни нищото, “истинското” нищо?!...</em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>Точно това е въображението-оазис насред пустинята, който те примамва с надежда и се изпарява в момента, в който посегнеш към нея...</em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>“...тя се бе надигнала от болничното легло, на което я бяха настанили. Стоеше безмълвно, облегната на хладната стена. Лекарите обясняваха, утешаваха я...тя не чуваше нищо. Съзнанието ù бе другаде. Празният ù поглед търсеше, търсеше, но не намираше...”</em></span></p><em> </em><p class="MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 35.4pt;"><span style="font-family:Arial;"><em>За нея въображението се изгуби, а за тях то стана истина.</em></span></p>морето в менhttp://www.blogger.com/profile/15229797436196512544noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-759338144815309135.post-12419932630884726692009-02-20T20:56:00.000-08:002011-02-05T00:41:48.046-08:00В търсене на...идеалната<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEihnUswKdW1mo79PzGXQXI4dKgETOVGJz0vsC-l7AxBK3MYFxXEcpygTd9w-5UbEyRBrnYwHkmm5RfnHrJMkVb4WXc71EVSw6AQ-SOBSN197bIMzYZY8fulKvIHN4Oydg_O1XgXliuFL-s/s1600/3300607477_c7b7405e64.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 200px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEihnUswKdW1mo79PzGXQXI4dKgETOVGJz0vsC-l7AxBK3MYFxXEcpygTd9w-5UbEyRBrnYwHkmm5RfnHrJMkVb4WXc71EVSw6AQ-SOBSN197bIMzYZY8fulKvIHN4Oydg_O1XgXliuFL-s/s200/3300607477_c7b7405e64.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5570111250387599986" /></a><em>Всичко започна преди няколко дни. Както всеки друг учебен ден, и този не беше различен. Отново се събудих с нежелание, чувайки до главата си бученето на онази до болка позната мелодия на телефона си(беше едва 5:50, за бога!), отново с мъка се разделих с топлото и меко одеяло и ОТНОВО усетих как студенината започва да се пропива в кожата ми...като че ли животът ми течеше по вече измислен сценарии. Онзи ден, обаче, в него имаше нещо различно, уникално. Влизайки в кухнята, нещо улови погледа ми. Погледнах сънено през терасата-за моя изненада, навън беше натрупал сняг! В края на месец февруари, когато всички с носталгия очакват началото на пролетта и слънчевите лъчи, навън отново валеше! И това продължава вече три дни, три дни не спира да се сипе!</em><em><br /></em><p><em>Снегът, естествено, е прекрасно нещо. Само той така умело успява да прикрие реалността, в която живеем, да ни накара поне за момент да се почувстваме като в някоя от онези съвършени приказки...Снегът е нещо изключително чисто и красиво, да, но когато реши да те притисне в задушаващата си прегръдка, тази негова красота започва бавно да избледнява в очите ти. Едва когато излезеш навън и усетиш неговия таен начин по своему да съхрани прелестта си, се сблъскваш с опустошителните му енергия и мощ.</em><em><br /></em></p><em>Това се случи и с мен миналия ден. Борейки се с кристалноледените преспи, със снежната виелица и влудявящо-смазяващия студ, многократно намразвах всеки красив елемент от неговото същество. В този момент невероятно силно желаех да избягям, просто да изтрия образа си от тази лъжливо-прекрасна картина...и точно тогава я открих-идеалната!В мига, в който я видях, забравих всичко останало. Само едно нещо беше от значение-малката, така крехка и съвършена снежинка, която беше паднала на пръста ми.</em>морето в менhttp://www.blogger.com/profile/15229797436196512544noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-759338144815309135.post-59335198670573948762009-02-20T14:56:00.000-08:002011-02-05T00:43:15.291-08:00Цената на щастието<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiCjacUlZWKs1wm6Iin2YKsVCpqce2pVE3RriSGf5xauImw-qAgYNGE_6HwkwlTtHMQAZiyUxH8BguidD-AvmqYimwwW92AveSGqcZxf1NFZ_eZhiLTVyLaElUoUkc-gjMX4J6OXyd9Ro0/s1600/happiness-hands.jpg"><img style="display:block; margin:0px auto 10px; text-align:center;cursor:pointer; cursor:hand;width: 400px; height: 300px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiCjacUlZWKs1wm6Iin2YKsVCpqce2pVE3RriSGf5xauImw-qAgYNGE_6HwkwlTtHMQAZiyUxH8BguidD-AvmqYimwwW92AveSGqcZxf1NFZ_eZhiLTVyLaElUoUkc-gjMX4J6OXyd9Ro0/s400/happiness-hands.jpg" border="0" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5570112797182927122" /></a><br /><p> <em>Щастието, това е усещане за радост, чувство, което те изпълва с красиви емоции, прави те по-силен и ти дава стимул е желание да преодоляваш трудните моменти. Само след като осъзнаеш това чувство и то стане част от теб, можеш да разбереш какво означава и как променя хората.</em><em></em><em><br /></em></p><p><em> Цената на щастието може да има различни значения. От една страна, щастието няма цена, то не е продукт или предмет, който можеш да купиш от пазара или да придобиеш. Глупаво е да се говори за него като за нещо материално и просто. Глупаво е въобще да говориш за него, да се опитваш да го тълкуваш и разбираш. То не се разбира, усеща се. Не е нещо, което можеш да извикаш или предизвикаш. Съществува, просто го има...и е всичко извън рамките, които сме свикнали винаги да поставяме.</em><em></em><em><br /></em></p><p><em> Щастието има много измерения. Всеки човек го възприема по различен начин-това което радва едни, кара други да плачат. Затова стойността и силата му са многа преходни. Ярък пример за това е баладата “Изворът на Белоногата”, където са отразени различните представи на Гергана и везира. Тя се ражда и израства на село, близо до природата, до натуралната красота, до живота. От малка е възпитана според българските традиции и ценности, научена е да се радва на това, което има и да го уважава. Тя е скромна, не са ú нужни големи ливади и градини, злато или коприна. Не се интересува от нещата, които везирът ú предлага. За нея това са неща без истинска стойност. Не може да възприеме казаното от него като изкушение или довод, който да я убеди да остави всичко скъпо за нея. “Скъпото” за Гергана е нищо за везира. За него щастието се изразява в парите, охолството и лукса. Той няма представа какво означава например усмивката и чувствата, които влага човек в нея.</em><em></em><em><br /></em></p><p><em> “Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисал цвете. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки...”</em><em></em><em><br /></em></p><em> Не си ли ти вече този господин?</em>морето в менhttp://www.blogger.com/profile/15229797436196512544noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-759338144815309135.post-15382415208830815022009-02-20T05:46:00.000-08:002011-02-05T00:43:57.842-08:00Океан от празнота<em><span style="font-family:arial;">Втренчвам се в огледалото и търся<br />онази яркост, яснота,<br />онзи образ толкова ненужен,<br />който ме преследва и в съня.<br /><br />Няма го, изчезнал е,<br />заличил е свойта пъстрота<br />и вплитайки се в гъстата мъгла,<br />душата си отключил е...<br /><br />Погледът изплашено се скита<br />из океан от празнота<br />и не спира да се пита<br />дали краят е това.<br /><br />Обсебена от ужаса стоя,<br />пропита със зловеща тъмнина,<br />гледам, но не виждам светлина,<br />пред мен е само бездната на вечността...</span></em>морето в менhttp://www.blogger.com/profile/15229797436196512544noreply@blogger.com0