петък, 20 февруари 2009 г.

В търсене на...идеалната

Всичко започна преди няколко дни. Както всеки друг учебен ден, и този не беше различен. Отново се събудих с нежелание, чувайки до главата си бученето на онази до болка позната мелодия на телефона си(беше едва 5:50, за бога!), отново с мъка се разделих с топлото и меко одеяло и ОТНОВО усетих как студенината започва да се пропива в кожата ми...като че ли животът ми течеше по вече измислен сценарии. Онзи ден, обаче, в него имаше нещо различно, уникално. Влизайки в кухнята, нещо улови погледа ми. Погледнах сънено през терасата-за моя изненада, навън беше натрупал сняг! В края на месец февруари, когато всички с носталгия очакват началото на пролетта и слънчевите лъчи, навън отново валеше! И това продължава вече три дни, три дни не спира да се сипе!

Снегът, естествено, е прекрасно нещо. Само той така умело успява да прикрие реалността, в която живеем, да ни накара поне за момент да се почувстваме като в някоя от онези съвършени приказки...Снегът е нещо изключително чисто и красиво, да, но когато реши да те притисне в задушаващата си прегръдка, тази негова красота започва бавно да избледнява в очите ти. Едва когато излезеш навън и усетиш неговия таен начин по своему да съхрани прелестта си, се сблъскваш с опустошителните му енергия и мощ.

Това се случи и с мен миналия ден. Борейки се с кристалноледените преспи, със снежната виелица и влудявящо-смазяващия студ, многократно намразвах всеки красив елемент от неговото същество. В този момент невероятно силно желаех да избягям, просто да изтрия образа си от тази лъжливо-прекрасна картина...и точно тогава я открих-идеалната!В мига, в който я видях, забравих всичко останало. Само едно нещо беше от значение-малката, така крехка и съвършена снежинка, която беше паднала на пръста ми.

Цената на щастието


Щастието, това е усещане за радост, чувство, което те изпълва с красиви емоции, прави те по-силен и ти дава стимул е желание да преодоляваш трудните моменти. Само след като осъзнаеш това чувство и то стане част от теб, можеш да разбереш какво означава и как променя хората.

Цената на щастието може да има различни значения. От една страна, щастието няма цена, то не е продукт или предмет, който можеш да купиш от пазара или да придобиеш. Глупаво е да се говори за него като за нещо материално и просто. Глупаво е въобще да говориш за него, да се опитваш да го тълкуваш и разбираш. То не се разбира, усеща се. Не е нещо, което можеш да извикаш или предизвикаш. Съществува, просто го има...и е всичко извън рамките, които сме свикнали винаги да поставяме.

Щастието има много измерения. Всеки човек го възприема по различен начин-това което радва едни, кара други да плачат. Затова стойността и силата му са многа преходни. Ярък пример за това е баладата “Изворът на Белоногата”, където са отразени различните представи на Гергана и везира. Тя се ражда и израства на село, близо до природата, до натуралната красота, до живота. От малка е възпитана според българските традиции и ценности, научена е да се радва на това, което има и да го уважава. Тя е скромна, не са ú нужни големи ливади и градини, злато или коприна. Не се интересува от нещата, които везирът ú предлага. За нея това са неща без истинска стойност. Не може да възприеме казаното от него като изкушение или довод, който да я убеди да остави всичко скъпо за нея. “Скъпото” за Гергана е нищо за везира. За него щастието се изразява в парите, охолството и лукса. Той няма представа какво означава например усмивката и чувствата, които влага човек в нея.

“Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисал цвете. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки...”

Не си ли ти вече този господин?

Океан от празнота

Втренчвам се в огледалото и търся
онази яркост, яснота,
онзи образ толкова ненужен,
който ме преследва и в съня.

Няма го, изчезнал е,
заличил е свойта пъстрота
и вплитайки се в гъстата мъгла,
душата си отключил е...

Погледът изплашено се скита
из океан от празнота
и не спира да се пита
дали краят е това.

Обсебена от ужаса стоя,
пропита със зловеща тъмнина,
гледам, но не виждам светлина,
пред мен е само бездната на вечността...