петък, 20 февруари 2009 г.

Океан от празнота

Втренчвам се в огледалото и търся
онази яркост, яснота,
онзи образ толкова ненужен,
който ме преследва и в съня.

Няма го, изчезнал е,
заличил е свойта пъстрота
и вплитайки се в гъстата мъгла,
душата си отключил е...

Погледът изплашено се скита
из океан от празнота
и не спира да се пита
дали краят е това.

Обсебена от ужаса стоя,
пропита със зловеща тъмнина,
гледам, но не виждам светлина,
пред мен е само бездната на вечността...

0 коментара:

Публикуване на коментар