Щастието, това е усещане за радост, чувство, което те изпълва с красиви емоции, прави те по-силен и ти дава стимул е желание да преодоляваш трудните моменти. Само след като осъзнаеш това чувство и то стане част от теб, можеш да разбереш какво означава и как променя хората.
Цената на щастието може да има различни значения. От една страна, щастието няма цена, то не е продукт или предмет, който можеш да купиш от пазара или да придобиеш. Глупаво е да се говори за него като за нещо материално и просто. Глупаво е въобще да говориш за него, да се опитваш да го тълкуваш и разбираш. То не се разбира, усеща се. Не е нещо, което можеш да извикаш или предизвикаш. Съществува, просто го има...и е всичко извън рамките, които сме свикнали винаги да поставяме.
Щастието има много измерения. Всеки човек го възприема по различен начин-това което радва едни, кара други да плачат. Затова стойността и силата му са многа преходни. Ярък пример за това е баладата “Изворът на Белоногата”, където са отразени различните представи на Гергана и везира. Тя се ражда и израства на село, близо до природата, до натуралната красота, до живота. От малка е възпитана според българските традиции и ценности, научена е да се радва на това, което има и да го уважава. Тя е скромна, не са ú нужни големи ливади и градини, злато или коприна. Не се интересува от нещата, които везирът ú предлага. За нея това са неща без истинска стойност. Не може да възприеме казаното от него като изкушение или довод, който да я убеди да остави всичко скъпо за нея. “Скъпото” за Гергана е нищо за везира. За него щастието се изразява в парите, охолството и лукса. Той няма представа какво означава например усмивката и чувствата, които влага човек в нея.
“Знам една планета, дето има един синкавочервен господин. Той никога не е помирисал цвете. Никога не е обичал никого. Никога не е правил нищо друго освен сметки...”
0 коментара:
Публикуване на коментар