Що е свобода?

Свободата е безграничност. Колкото внушителна е самата дума по себе си със значението, което носи, толкова внушителни като разнообразие и обхват са и аспектите й.

Да си свободен буквално означава да имаш право на избор, да преценяваш сам за себе си кое е добре и кое-не, да можеш когато искаш да направиш нещо, просто да го направиш. В един идеален свят свободата със сигурност би била факт, но в реалния такъв много рядко може да се срещне човек, който искрено да каже, че се чувства свободен. Реалността е такава-винаги има нещо, което стои между теб и пълното щастие, а какво по-голямо щастие от това да си свободен?

Със свободата светът добива нови измерения. Няма ги вече задължително присъстващите окови, които секват всяко твое действие или желание. Всичко е толкова различно, толкова по-хубаво когато живота ти с всяко едно решение, което трябва да вземеш и всяка стъпка, която искаш да извървиш, зависят само и единствено от теб...Тя, свободата, ти дава усещане за спокойствие и безметежност, позволява ти да се отпуснеш и наблюдавайки, да осъзнаваш пълноценността на съществуването си. Това си мисли човек, който никога не се е насладил на удоволствието да бъде свободен. Може би е прав, а може би не. И това ще си остане една загадка, защото няма свидетел (или поне аз не съм чувала за такъв), човек, който да е изпитал истинската, безгранична свобода.

Защо така упорито твърдя, че истинската и пълноценно изживяната свобода липсва в живота на хората?

Отговорът е много прост. В днешно време човек бива притискан от какви ли не външни фактори, които всячески го оставят в безизборност и го задължават да прави неща против волята си. Дали ще вземем за пример дете, чиито родители, в стремежа си да възпитат добре, отнемат с правото му на глас и частица от щастието му, или дори самите родители, които от своя страна са командвани от шефовете си на длъжност, която може би не са имали и свободата да избират, случаите са сходни. Става въпрос за изгубване на чара, тръпката от живота, която ни кара да продължаваме напред с усмивка. Точно поради тази загуба човек още със ставането си от леглото започва да върши всичко с нежелание, може да не са му дали свободата да реши дали ИСКА да го върши, но той пък не е длъжен да прави това с усмивка на уста...

Колкото хора, толколва и свободи. Всеки може да разбира и осъзнава това чувство по различен начин. Ако за едни дадено нещо е равносилно на свобода, то за други може да бъде затвор, но във всички случаи един от законите на Мърфи: “Батериите на фенерчето никога не се изхабяват през деня“, е валиден. Дори на някой да му харесва да живее в затвор, непременно ще се намери друг някой, който да го ограничи в желанието му и в правото му на свободен избор.

Свободата в днешно време е не характеристика на начин на живот, а блян, до който всеки тайничко иска да се докосне, стремеж не към робуване на живота, а към неговото пълноценно изживяване.